Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.

 

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет.

Развитието на синдрома е пропорционално на несъответствието между личност и професия и се изразява по отношение на:

1.Изисквания към работещия и неговите реални възможности.

2.Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.

3.Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.

4.Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.

5.Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.

6.Етични принципи на личността и изискванията на работата.